Браилски бунтове

Браилските бунтове представляват серия от неуспешни опити за въстание, предприети от българи през периода 1841–1843 г. в град Браила и някои други населени места в регионите Влашко, Молдова и Бесарабия срещу османската власт. Тези бунтове се характеризират с неуспех и силни репресии от страна на турските власти.

Първи браилски бунт (13 юли 1841):
Лидери: Сръбският офицер Владислав Татич и Васил Хадживълков.
Събития: Опит за преминаване на около 300 четници през река Дунав на османска територия, но са спрени от влашките войски.

Втори браилски бунт (февруари 1842):
Лидер: Инициатор на бунта е Георги Раковски.
Събития: Подготовка за прехвърляне на две чети (Браила и Галац) през Дунав, но подготовката е разкрита от властите. Много заговорници са осъдени на каторга.

Трети браилски бунт (септември 1843):
Лидери: Васил Хадживълков и Андрей Дешов.
Събития: Подготовка за сваляне на влашкия княз Георге Бибеску и прехвърляне на голяма чета през Дунав.

Първи браилски бунт - В сражението загиват около 80 четници, много други са заловени и осъдени.

Втори браилски бунт - Неуспех, Георги Раковски избягва и се крие.

Трети браилски бунт -  Разкритие преди действията, част от заговорниците са осъдени на каторга.

Сподели: