Въстание на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България
Историческата обстановка по време на въстанието се описва с масивно турско насилие над българското население, особено над българското духовенство. Това насилие се разглежда като отмъщение на турците към християните за войните, които се водят през този период - Австро-турска война (1737-1739) и Руско-турска война (1735-1739).Въстанието се разразява в контекста на австрийската окупация на територии в Сърбия, Западните български земи в Поморавието и Македония, след като австрийски войски превземат Ниш и други стратегически пунктове.
Българите в Пиротско, Знеполско, Брезнишко, Кюстендилско, Дупнишко, Кривопаланско, Берковско и други райони на Западна България се въстават срещу турците, а съпротивата се организира и от Самоковската митрополия. Център на заверата е Манастирът "Св. Спас" над село Лозен, близо до София, като ръководител и главен инициатор е митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници, включително патриарх Арсений IV Печки, който управлява Самоковската епархия.
Движението на българите е потушено, а много семейства от Западните български земи, заедно с патриарх Арсений IV, бягат в Банат, търсейки убежище от турската репресия.
Владиката Симеон е заловен, жестоко измъчван от турците и обесен в София на 21 август 1737 година. По заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийския фронт, превантивни репресии включват избиването на около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от селата в околните райони. Сред жертвите са свещеници, монаси и хора от различни манастири и селища.
Сподели:
