Първо Пиротско въстание
През 1836 година избухва Пиротското въстание, което е реакция на грабежите, извършвани от аянина Махмуд Капуджи баши и гръцкия владика Йероним. Въстанието обхваща регионите Пиротско, Нишко, Трънско, Височко, Знеполско и други. Водител на заговорниците е хаджи Нешо.
Спонтанното въстание започва с явяването на около 8000 въоръжени дейци в първия ден. Въстанието се характеризира с храбростта на участниците и успешното създаване на страх сред турските бейове. Турската власт изпраща комисар от Битоля, който, както и в предходните случаи, успява да разбие въстанието, след като аянина и владиката биват сменени.
Водители на въстанието са Върбан Панов, Калчо Андреев, Митю поп Андреев и Кръстю Нешин. Много села активно участват в борбата. Сърбия отново не изпраща обещаната подкрепа, което довежда до поражението на въстанието. Една част от въстаниците се връщат след обещанията на турците, но голямата част се сражава, докато постепенно отстъпва в Сърбия. Много от завърналите се биват изловени, затворени и убити. Водачът на въстанието Върбан Панов се връща тайно в родната си земя, но бива предаден от роднини и обесен.
Първото Пиротско въстание през 1836 г. завършва с поражение за въстаниците. Въпреки че те се явяват с голям брой въоръжени дейци и проявяват храброст, турската власт успява да потуши бунта. Турската армия изпраща комисар от Битоля, който успешно сменя аянина и владиката, като по този начин успокоява ситуацията. Въпреки частичните успехи на въстанието в началото, преговорите и смяната на турските чиновници водят до разпадане на въстанието и възстановяване на контрола на Османската империя в региона.