Марино въстание

Надолу

Марино въстание

Година : 1700

Период : Османско владичество

Въстанието е добре документирано от различни източници. Някои от тези източници включват работите на Киро Тулешков (1876), Недялко Марков (1907) и Звезделин Цонев (1937).

Един от източниците е Статията на Киро Тулешков. Тя е публикувана в броеве 20 и 21 на вестник "Български глас", който се издава в Болград. Освен нея, съществува непубликуван ръкопис, който съдържа спомени на участник във въстанието. Песента "Стоян войвода и патрикът" е записана от Киро Занев (познат и като Бачо Киро) и е включена в книгата на Христо Даскалов "Възрождение Болгар или реакция европейской Турции", издадена в Москва през 1856 година. Също, има и косвено потвърждение за въстанието в султанска заповед от 1701 година, която се отнася за смутове в Ардинско, Хасковско и Лозенградско. Споменава се и друга заповед от 1699 година, която съобщава, че хайдути в Търновско освобождават унгарски пленници.

Въстанието е планирано да започне на деня на св. Константин и Елена (21 май 1700 година), но поради донос на фанариотите до цариградския патриарх и последващи арести, то избухва по-рано. Въстаниците успяват да затворят проходите, а първият опит на турските войски да ги преминат завършва с неуспех. Отстъпващите турци биват нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събира бунтовниците в Хасковско. Търновският бей Ара Иззедин изпраща като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представят за подкрепление от Търново. Част от тях успяват да избягат и да докладват за броя и въоръжението на бунтовниците.

Въстаниците са притиснати от север и юг. Докато турците, стреснати от първия неуспех, изчакват, Мирчо внезапно напада северните войски и ги разбива. В това време обаче един от шпионите успява да избяга и да съобщи на командващия одринския еничарски корпус, Кърджали Омер паша, че битката е започнала. Следва нападение от юг и въстаниците биват разбити. Мара (Мария/Ирина) бива заловена в една воденица и пребита до смърт. Не е ясно какво се случва с останалите водачи - Стоян, Мирчо и игумена на Петропавловския манастир Софроний.