Знеполско въстание

Знеполското въстание, известно още като Трънско въстание, е въстание, избухнало в края на май 1830 година. То е проведено от българското население срещу турската власт, веднага след завършването на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.Бунтът е наречен "Беглишки джубур" поради факта, че водачите му били наричани "беглии" - беглишки, което е турски израз, означаващ избягал, беглец.Преградата за бунта е сложена от турската репресия, наложена след войната, като българите се възползват от обстановката, за да изразят своите неудовлетворености и да протестират срещу турското управление.

Въстанието е организирано с център в град Трън. Ръководители на бунта са Радивоя Изворски и Радивоя Петричев, а също и Здравко Календеров, селски първенец от село Милославци, който активно съдейства за организацията на Знеполското въстание. Друг водач, включил се в борбата на по-късен етап, е Дядо Тренчо (Тренчил) от Трънско. Във въстанието участва населението не само на града, но и на селата Главановци и други селища от Знеполе и околните планини.

Българите се събират край Трън въоръжени с коси, вили, ножове, тояги и др. и успешно освобождават града и Знеполието от турското господство. Водачите на бунта обявяват създаването на независимо Българско княжество, премахване на данъчните задължения към Османската империя и унищожаване на владичеството. Селските първенци стават административни представители на въстаническата власт. Вестта за въстанието се разпространява чрез куриери и достига до много други населени места. Въпреки липсата на реално оръжие и военна подготовка, въстаниците се опитват да получат дипломатическа подкрепа от представители на местната власт и от съседното Сръбско княжество, но без успех.

След три седмици на бунта турските власти пращат редовни части от София, за да потушат въстанието. Поради липсата на оръжие и слабата организация, ръководителите на бунта разпускат въстаническите сили, за да избегнат открита конфронтация с турската армия. Сърбия не подкрепя българската независимост, което разочарова бунтовниците и допринася за угасване на бунтовническото движение.

Турските власти налагат жестоки репресии срещу заловените бунтовници и продължават да управляват сила. Въпреки това, в планинските райони съпротивата срещу османското владичество продължава, като властта на турците остава несигурна. Историята за тези събития е запазена и в приписка в Трънския манастир "Св. Арх. Михаил".

Сподели: