Въстание на Карпош
Въстанието на Карпош е едно от трите, почти едновременно избухнали въстания в края на XVII век (Второ търновско въстание, Чипривско въстание), срещу османската власт. Още през пролетта на 1689 г. отряд от хайдути и войнуци е поведен от Страхил войвода. През месец октомври 1689 г. избухва въстание и в Кюстендилския санджак. Негов предводител е Петър Карпош. То обхваща териториите около Кюстендил, Пирот и Скопие. На 20 ноември 1689 г. срещу въстаниците тръгва турско-татарска войска, която първо преминава Кюстендил, където е разбит един от отрядите на Карпош, а след това се отправя към Крива Паланка, където гарнизонът е разбит. Карпош успява да се спаси и се оттегля в Куманово, където се води и последното сражение. Голяма част от въстаниците са пленени, включително и Карпош.
Въстанието завършва с неуспех.