Въстание във Видинско
Поради репресивните мерки, предприети от турските власти, подготвяното въстание се проявява чрез формирането на голяма чета през пролетта, която е водена от Атанас и Стоян Бицини. Тази чета демонстрира дързостта си, като атакува Видинската градска крепост (не замъка на крепостта "Баба Вида", а самата голяма крепост, която огражда селището). Въпреки усилията на въстаниците, те са отблъснати и понесат много жертви. Следващите репресии водят до масовото изселване на българи оттатък Дунава, въпреки неуспешните опити на турските власти да спрат напускането на империята. Това въстание е свързано с поредната руско-турска война, по-точно с края на примирието от май 1772 до март 1773 година.
Въстанието бива потушено. През 1787 година възниква въстание в Русенско и Добруджа, което е още един израз на съпротивата на българското население срещу турското робство.