Второ търновско въстание
През XVII век в Османската империя настъпва вътрешнополитическа криза, което води до дестабилизация на централната власт. След поражението, което претърпява османската армия в похода си към Виена от 1683 г., българското население отново решава да обедини своите сили и да направи опит за извоюване на независимостта на българските земи. Революционният дух е бил всеобхватен, тъй като за периода 1686-1689 г. избухват три въстания - Второ търновско въстание, Чипровско въстание и Въстание на Карпош. Второто търновско въстание е оглавено от Ростислав Стратимирович (той бил смятан за потомък на българския род Срацимирови). Ростислав Стратимирович се отправя към Русия, където уверява, че той има много сподвижници и съмишленици из всички български територии. Постига се споразумение между руския патриарх и Стратимирович за помощ от руска страна. Въстанието наброявало няколко хиляди души и успява да овладее Търновград, като обявяват "Търновския княз" за свой владтел. Скоро въстанието обхваща Никопол, София, Силистра, Габрово, Троян и др. Въпреки организацията и обхвата българските въстаници са разгромени.
Въстанието завършва с неуспех.