Негушки бунт

През 1705 година в Негуш, южномакедонски град, се разразява въоръжен бунт на християнското население срещу събирането на кръвен данък. През март тази година, еничарската част, отговорна за събирането на данъка, влиза в града с цел да вземе 50 християнски момчета. Населението обаче отказва да предаде своите синове и се събира на площада, изразявайки решимостта си с викове "Няма да предадем синовете си на мюсюлманите". Въоръжените еничари са атакувани и разгромени от бунтовниците, при което загива и командващият офицер.

След тази победа, населението формира отряд от 100 души, който заема позиции извън града, за да го защити от възможни нападения от околните мюсюлмански села. Бунтът се разраства, като бунтовниците атакуват турските села в околността. Съпротивата продължава четири месеца, по време на които негушаните успешно се противопоставят на турските части, изпратени срещу тях. Накрая, от Цариград е изпратен специален командващ, който със силна армия участва в дълги и ожесточени сражения.

Водачите на бунта, Зиси Карадимо и неговите синове Васил и Димитър, са обесени публично в Бер. След края на бунта властите отказват от събирането на кръвния данък. Бунтът в Негуш се описва като кулминация на борбата срещу тежкостите, наложени от кръвния данък, и остава в историята като символ на съпротивата на местното население.

Въстанието в Негуш през 1705 година завършва с потушаването му на 21 юни 1705 година. Водачите на бунта, Зиси Карадимо и неговите синове Васил и Димитър, са обесени публично в Бер. В резултат на този бунт властите отказват от събирането на кръвния данък.

Сподели: