Въстание на Никулица Делфина
През юни 1066 г. в град Лариса, разположен в областта Тесалия, избухва антивизантийското въстание на Никулица Делфина. Този епизод на историята има за предпоставка увеличаването на данъците от страна на император Константин X Дука и появата на Халеевата комета през пролетта, която страхува населението.
Водени от протоспатария градоначалник Никулица Делфина Ларисейски, потомък на благородник Никулица, въстаниците, предимно българи и власи, се изправят срещу византийската власт. Той единственият, който не е изселен, когато Лариса става български град през 981 г.
В началото Делфина не иска да се ангажира с въстанието и заминава за Цариград с намерението да уведоми императора за съзрялата опасност. Въпреки предупреждението, императорът го пренебрегва, оценявайки, че имотите му могат да пострадат. Заплашен от Халеевата комета, Никулица се връща обратно.
Въстанието се разраства, но византийският аристократ успешно предава бунтовниците. Делфина, вече предал съзаклятието, опитва да спре въстанието, засягайки напрежението между българите и власите. Той не успява да раздели народа, който иска военни действия. Делфина решава да оглави въстанието, разделя войската и потегля към Солунския залив, превземайки крепостта Китрос. Другата част, на чело с Никулица, се отправя на север към Сервия.
Близо до Сервия, бунтовниците се сблъскват с гарнизона на града, който обявява готовността си за капитулация. Вместо да влезе в града, Никулица го пуска да си върви, което води до обсада на Сервия. Тримата лидери на бунта, включително самия Никулица, биват арестувани, но след тридневна обсада гарнизонът капитулира.
След капитулацията, Никулица Делфина пише до императора, който изпраща катепанът на тема България Андроник Филокал с войска, за да утвърди контрола в областта. Никулица предава бунтовниците и въстанието приключва. Той бива изпратен в Цариград, където се счита, че е почетен от императора, но според някои източници, той е затворен.
Въпреки че бунтът не постига желаните цели, той отбелязва наличието на антивизантийско настроение в региона и допринася за по-късните обществени и политически събития в българските земи.
Сподели:
