Въстание на Асен и Петър
От 1018 г. българската държава е под Византийско владичество. През 1185 г. във Византийската империя настъпва политическа дестабилизация, както и военни неуспехи. За да попълни загубите на своята хазна, императора облага с допълнителен данък българското население. Това дава повод на братята Асен и Петър да поведат недоволното българско население. Началото на въстанието се поставя на 26 октомври 1185 г. През 1186 г. император Исак II Ангел решава да потуши въстанието и изпраща голяма войска. Това кара братята Асен и Петър да се оттеглят на север от река Дунав. През 1187 г. въстанието успява да придобие организиран характер и след обсадата на Ловешката крепост императорът е принуден да сключи примирие с братята Асен и Петър.
След сключеното примирие през 1187 г. византийският император фактически признава възстановяването на българската държава на север от Стара планина. Византийската империя успява да организира вътрешни заговори, при което братята Асен и Петър са убити, а на престола се качва най-малкият им брат Калоян, който е обявен за цар и управлява от 1197 г. до 1207 г.