Мариовска буна

Мариовската буна или Бунт в Прилепско през 1564 г. представлява селско въстание на българското население в областта Мариово срещу Османската империя през периода 1564–1565 г.
През лятото на 1564 г., гневът на българите срещу османската пороба в региона е разгорещен от несправедливата присъда на прилепския кадийски съд по време на разрешаване на спор между селяни и османски управител. Бунтът започва в Мариово и бързо се разпространява към Прилепско и самия град Прилеп. Въстаниците получават подкрепа от свещениците Димитър от Градешница и Яков от Старавина. Скопският бей и прилепският кадия са замесени в справянето с бунта, а на 3 октомври 1564 г. султански ферман насочва усилията им срещу въстаниците.
Въстанието има значителни последици, като насочва удар срещу процеса на османска конверсия на селските общности в чифлици (османски земевладелски имения) и се противопоставя на ислямизацията в Мариово.

На 4 декември 1565 г., след продължителни усилия на османските власти, е издадена нова султанска заповед, целяща потушаването на въстанието. Към края на същата година бунтът е кръгосветно потушен от османските власти.

Сподели: