Бунтът на Петър и Боян
През края на X век, Петър и Боян са били български боляри от североизточните български земи, известни със своите действия, документирани в "Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae" на полския историк и географ Ян Длугош. Те играят ключова роля в успехите на българите срещу Византия. След тежкия удар, нанесен от руския княз Светослав I през 971 година, византийците временно превземат Преслав. След смъртта на византийския император Йоан Цимисхий през началото на 976 година и сътресенията във Византия, породени от бунта на управителя на Месопотамия, Вардас Склир, против младия император Василий II, българите започват настъпление в балканските провинции на империята. Населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт след смъртта на Цимисхий. Петър и Боян, местни боляри, играят ключова роля в този бунт, като са връзката на комитопулите със североизточните български земи.
В хода на бунта византийските управители са изгонени, а населението признава властта на комитопулите - братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България от името на пленения в Цариград цар Борис II. Така след 976 година североизточна България, заедно с прилежащите й отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 година.
В хода на бунта византийските управители са изгонени, а населението признава властта на комитопулите - братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България от името на пленения в Цариград цар Борис II. Така след 976 година североизточна България, заедно с прилежащите й отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 година.
Сподели:
