Въстание на Драгота

Въстанието на Драгота през 1255 г. е опит от българското население в Мелник и Мелнишко да се подиграят против властта на Никейската империя. Началникът на мелнишкия гарнизон, Драгота, бивш български управител на Сяр, решава да въстане срещу никейската власт в региона.
Драгота успява да събере войски от Мелник и околните райони и обсажда Мелнишката крепост. Въпреки усилията му, никейският гарнизон в крепостта е успешен в отбраната и отблъсква нападенията на Драгота. В същото време император Теодор II Ласкарис на Никейската империя се отправя към региона, за да потуши въстанието.
Драгота се укрепва в Рупелския пролом и изгражда дема, защитавана от голяма войска. Той също така демонстрира голяма военна мощ, което подсказва, че е може би получил подкрепа от българския цар Михаил II Асен. Въпреки това, въстанието не получава подкрепа от Търново, което допринася за неуспеха му.
Никейските военни действия включват успешен обход на българските укрепления в Рупелския пролом. След този обход, никейските войски атакуват защитниците на пролома, като използват и фронтална атака с конница. Българите се разпръскват и побеждават, а самият Драгота бива тежко ранен и след три дни почива.
След поражението, император Теодор II Ласкарис влиза в Мелник, който се предава без борба. Имотите на бунтовниците са конфискувани, а жените и децата им са отведени в плен. Мелник остава под контрола на Никейската империя за около 100 години.

Резултатът от въстанието е неуспех за българската страна, като Мелнишката област продължава да бъде част от Никейската империя за още известно време.

Сподели: