Въстание на Константин и Фружин
Въстанието на Константин и Фружин, започнало през 1404 или 1408 г., представлява военна кампания, насочена срещу османското господство в Източните Балкани. Сведенията за този епизод от историята са оскъдни и водят до различни дискусии между историците. Въпреки че детайлите за хода на действията и точните години на начало и край остават неясни, известно е, че въстанието включва участието на сърби, унгарци и власи, които се обединяват срещу османците.
През 1403–1404 г., владетелите на Унгария, Сърбия, Босна и Влашко създават военен съюз, който е ръководен от Сигизмунд I, бъдещ император. Към този съюз се присъединяват и българските владетели Константин II Асен и Фружин, син на цар Иван Шишман. През 1408 г., използвайки вътрешната криза в Османската империя, те освобождават Видин от турската власт. При подкрепата на влашкия войвода Мирчо Стари, както и на босненския крал Остоя и унгарския владетел Сигизмунд, въстанието се разраства в Тимошко и Пиротско, ставайки първото въстание против османската власт на Балканския полуостров.
Въпреки че въстанието първоначално има успех, през 1409 г. синът на Баязид, Сюлейман, успява да изтласка въстаналите войски към долината на река Морава и им нанася поражение. Според някои източници, въстанието продължава до 1413 г., като бива потушено край река Темска.
Сподели:
