Въстание на Травъл
В периода VII - X век Византия на няколко етапа преселвала в българските територии (особено в Северна Тракия и Пловдив) павликяни от Армения и Сирия. Тази политика целяла да се отслабят позициите на местното българско население. Павликянинът Травъл бил личен оръженосец и приближен до византийския император Алексий I Комнин. През 1081 г. императорът започва война с настъпилите нормани в териториитя на Албания и Македония. В тези военни действия е включен и отряд от 2800 пловдивски павликяни. През 1082 г. техните заплати не били изплатени и това ги кара да изоставят военните действия. Император Алексий I решава да накаже отцепниците като започва репресии, гонения и убийства сред павликянското население и техните водачи. В тази ситуация Травъл решава да изостави службата си при византийския император и да застане начело на мощно опълчение срещу византийската несправедливост. Към него се присъединяват и Татуш от Дръстър, Сача от Вичина и други печенежки и български водачи. До 1084 г. Травъл и неговите сподвижници успели да извояват контрол над земите между Средна Гора и Пловдив. През 1086 г. двете войски се изправили една срещу друга на север от Пловдив, но никой не предприел решителното нападение. Поради оттеглянето на печенежките отряди Травъл бил принуден да се оттегли на север от Балкана и да се засели в Секуристика до Белене. От своя страна византийската армия не предприела военен поход след тях.
Въстанието завършва с неуспех. Въпреки това павликяните около Пловдид получили специални облаги - земи и привилегии. През 1185 г. те получават и нов град - Алексиопол.
Сподели:
