Въстание на Георги Войтех

След въстанието на Петър Делян от 1040-1041 г., въстанието на Георги Войтех от 1072-1073 г. е втори сериозен опит за извоюване на независимостта на българската държава от Византийското владичество. Смята се, че Георги Войтех е със знатно потекло, но за постигане на целите на въстанието е отправена молба към сръбския крал да изпрати сина си Константин Бодин (който е внук на цар Самуил), тъй като се е търсила приемственост за онаследяване на българския престол. Константин Бодин е обявен за цар под името Петър III. Въстанието избухва през 1072 г. и обхваща югозападните български територии. Военните сили са разделени на два отряда, като единият, заедно с Константин Бодин се отправя към Ниш, а вторият отряд към Костур.  Скоро след началото на въстанието, обаче, става ясно, че Константин Бодин смята да присъедени освободените територии към сръбското кралство. Това от своя страна кара Георги Войтех и приближените около него да се откажат от военните действия и да предадат Скопие и Константин Бодин на византийския император.

Въстанието завършва с неуспех, но без териториални или материални загуби за българското население в югозападните български земи.

Сподели: