Въстание на Нестор
В началото на XI век във Византия настъпила сериозна политическа нестабилност. Земите около р. Дунав дълго време не били пазени от византийските гарнизони, а освен това често се налагало да бъдат включвани и български наемници в нея. Поради финансовите затруднения на империята тези български отряди от граничари дълго време били лишени от запалти за сметка на византийската армия. От друга страна дунавските територии често били подложени на опустошителни печенежки набези. Именно тези събития провокират част от населението на Добруджа да се обедини и да въстане срещу установилото се положение. Местните българи в Дръстър (Силистра) се противопоставили на данъчната политика на Византия спрямо тях. Византийския император Михаил VIII Дука решил чрез дипломация да реши този въпрос и назначил местния болярин Нестор за управител на областта. Нестор успява да привлече печенежкото племе на своя страна и заедно с него нахлул в Източна Тракия, като той успял да покаже завидно военно надмощие, при което ромейските войски от Одрин не успели да му се противопоставят. Въстанието успяло да достигне до портите на Константинопол, но византийците успели да подкупят печенегите чрез дарове. Усещайки идващата опасност, Нестор бил принуден да изостави нападението над византийската столица и да се оттегли на север към Добруджа.
Бунтът на Нестор не успява да извоюва независимост на българската държава, но успява да постигне значителни териториални и материални облаги за част от териториите с българско население. Връщайки се на север към Добруджа, от Източна Тракия били отведени хора и добитък в лагерите край река Дунав. До 1091 г. Дръстър и обширни земи в Северна Добруджа останали извън контрола на византийската власт.
Сподели:
