Въстанието срещу Муса Челеби

През април 1412 г. в Североизточна България избухва въстание срещу Муса Челеби, най-младият син на османския владетел Баязид I. В началото на XV век Османската империя се намира в дълбока криза, включително междуособна война за владетелския трон.
Муса Челеби, след пленението си от Тимур през 1402 г., бива предаден на брат си Мехмед Челеби в Бурса. През 1409 г. Муса се освобождава и с помощта на сръбските властели Вук Лазаревич и Стефан Лазаревич напада брат си Сюлейман Челеби. Походът на Муса е успешен в началото, но след поражение при Космидион през 1409 г., той временно губи сръбската подкрепа.
През следващите години Муса продължава конфликта с брат си Сюлейман, сблъсквайки се в различни райони на Балканите. През 1412 г. Муса постига успех и установява контрол върху османските владения на Балканите. Въстанието обаче не продължава дълго, тъй като васали на Османската империя, включително Стефан Лазаревич, го изоставят, а военните действия срещу него се разразяват в района на Пирот.
Муса Челеби умира на 5 юли 1413 г. край река Искър в местността Чамурлу.
 

Въстанието срещу него е потушено от османците, което води до принудително разселване на българско население, участвало в бунта.

Сподели: