Шейновската битка е заключителното действие на Южния руски отряд в разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).
След като пада Плевен, значителни руски сили се освобождават за настъпление към източните територии на Османската империя. Южният руски отряд, под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина и се подготвя за атака на Централната турска армия, командвана от Вейсел паша.
Руските сили са разделени на три отряда: ляв, централен и десен, със съответните им командири. Планът е централният отряд да ангажира войските на връх Свети Никола, докато левият и десният отряд да преодолеят Шипченския проход и да се явят във фланг на укрепения лагер при Шейново.
Целта на турците е да спрат руското настъпление чрез укрепване на Шейновския лагер със значителни сили и оръдия. Лагерът е силно укрепен, като източната му част е снабдена с две отбранителни линии и пет редута, а западната е защитена с девет редута.
Битката започва на 27 декември, когато руските сили атакуват лагера. През нощта на 27-ми към 28-ми декември, турците прегрупират сили и започват контратака, но руските войски успяват да отблъснат нападението. Руските колони преминават в настъпление, превземайки редути и редута, и към 14 часа на 28-ми декември се съединяват южно от Шейновския лагер.
Вейсел паша, изправен пред неизбежното поражение, изпраща парламентер при генерал-лейтенант Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието, и цялата Централна османска армия се предава, включително пашите и значителен брой офицери и войници.
Резултатът от Шейновската битка е решителна победа за руската армия, като османската армия губи своята най-боеспособна част. Руската победа открива пътя за настъпление в Тракия и към Одрин, утвърждавайки руското превъзходство във войната. Общите загуби за руската армия в битката са около 5107 убити и ранени, докато османската армия претърпява загуби от около 4000 души.
Сподели:
