Битката при Гривица представлява един от етапите от развитието на Руско-турската война (1877–1878). Тази битка се провежда от румънските войски на 7 (19) октомври 1877 г. с цел овладяване на Гривишки редут №2, но завършва с неуспех.
Предисторията на битката включва редица опити на турците да възвърнат контрола си върху редут №1, като тези опити са отбити от румънските и някои руски части. На 6 (18) септември румънските войски започват атака срещу редут №2, но неуспешно. Във връзка с непрекъснатите загуби и затрудненията за румънците в издържане на непрекъснатия артилерийски обстрел, те вземат решение да атакуват редута №2.
Подготовката за атаката включва изграждане на укрепления, окопи и траншеи, с цел близко приближаване до турския редут. Въпреки това, румънските войски страдат от големи загуби поради постоянния артилерийски обстрел.
Битката при Гривица започва с артилерийска стрелба в продължение на един час, след което започва пехотната атака. Румънските войски се нахвърлят към редута, но са силно враждувани от турците. Въпреки първоначалните загуби, румънците изпълняват втора атака през същия ден, успявайки да проникнат във вътрешността на редута. В този критичен момент обаче турците получават подкрепления и успяват да изтласкат румънците обратно в траншеите.
Битката при Гривица завършва с неуспех за румънските войски, като те страдат значителни загуби. Този неуспех подчертава безсмислието от директна и фронтална атака на укрепленията на турската отбрана и води до решението за пълна блокада на Плевен.
В резултат на битката, румънците претърпяват значителни загуби, а неуспехът на атаката подчертава важността на стратегическото планиране и изпълнение във военните операции.
Сподели:
