Десантът при Галац е критична операция, извършена от Долнодунавския руски отряд с цел отвличане на вниманието на османското командване и създаване на предпоставки за успешни настъпателни действия на руската армия в областта.
През началото на юни 1877 година османските сили в района на Галац и Браила се съсредоточават в град Мачин и на полуостров Буджак, като достигат около 4000 офицери и войници. Руският десант, предвиден за изпълнение на операцията, се състои от 69-и и 70-и Рязански пехотни полки, с командир генерал-майор Даниил Жуков, под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман.
На 10 юни първият ешелон от десантните сили, включващ 10 пехотни роти и 4 оръдия, успешно дебаркира в североизточния край на Буджак. Османските сили, заети със защита на командните позиции, извършват две неуспешни контраатаки срещу руските флангове и трета контраатака срещу центъра, която също бива отбита. След решителна руска атака, османските сили се оттеглят към Мачин.
Резултатът от операцията е създаването на сигурно предмостие, което е разширено от мястото на десанта до Браила. Инженерните части незабавно изграждат понтонен мост от Браила до село Гичет, прехвърляйки сили на българския бряг, което представлява важна подготовка за последващите настъпателни действия.
Въпреки загубите от 139 убити и ранени руски офицери и войници, успехът на десанта позволява на руската армия да продължи с настъплението си и да освободи Добруджа. Операцията играе ключова роля като допълваща операция, осигуряваща успеха на главния десант на руската армия при Зимнич – Свищов.
Сподели:
