Битката при Казанлък е важно сражение от настъплението на Предния руски отряд в Южна България по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
След като руските сили овладяват Хаинбоазкия проход, Предният руски отряд получава заповед да освободи града Казанлък и да разпръсне османската гарнизон там. На 5/17 юли, руските сили, разделени в три колони, започват настъпление към града. Сутринта средната колона се сблъсква с противника и започва бой, който постепенно се присъединяват и другите две колони. След интензивна борба около 13 часа руските сили превземат контрола върху Казанлък, като противникът панически се разбягва.
След влизането на руските войски в града, те провеждат молебен с участието на местното българско население, а ранените са прехвърлени в Девическия манастир „Въведение Богородично“. Конните части на руските войски овладяват и село Шипка и захващат много трофеи. Привечер главните сили на отряда се концентрират пред южния вход на Шипченския проход.
След тези събития, Централната османска армия под командването на Сюлейман паша започва настъпление към Южна България, което води до ожесточени битки в района на Нова Загора, Джуранли и Стара Загора. Руските сили, след кратко присъствие в Казанлък, се оттеглят от долината на река Тунджа и се укрепват в Хаинбоазкия и Шипченския проход на Средна Стара планина.
Освобождаването на Казанлък от руските сили не е постоянно, тъй като на 6/18 август 1877 г. Централната османска армия влиза в опразнения от руските войски град. Впоследствие, части от лявата колона на Южния отряд, под командването на генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски, окончателно освобождават Казанлък по време на Шейновската битка на 27 декември / 8 януари 1878 г.