Битката при Свищов представлява един от ключовите моменти в Руско-турската война (1877 – 1878) и се отличава с блестящо планиране и изпълнение от страна на руската армия.
Събитията предшестващи десанта белязват успешното създаване на сборен отряд под командата на генерал-майор Михаил Драгомиров, който подготвя и изпълнява операцията за десант през река Дунав към град Свищов. Самият десант започва в нощта на 14/26 юни, когато руските войски успешно преминават през устието на река Текирдере и установяват предмостие на противническата територия.
Въпреки затрудненията, предизвикани от силния вятър и течението на реката, десантът на руските войски е успешен. Сборният отряд бързо се организира и превзема стратегически важни позиции около града Свищов. Чрез смела и добре координирана атака, руските войски нанасят поражение на османските сили и превземат контрол над града и височините около него.
Завоюването на Свищов не само осигурява важно предимство на руската армия в региона, но и предоставя стратегическа възможност за превъзходство във военните действия. С резултатите от битката при Свищов, руските сили утвърждават своето присъствие на българската територия и подготвят почвата за последващите успехи в Руско-турската война.