Първата атака на Плевен, която започва на 7 юли 1877 година, е началото на една от най-кървавите битки в Руско-турската война (1877 – 1878).
Турските войски, предвождани от Осман паша, са се насочили към Плевен, след като научават, че руската армия е превзела Никопол. Осман паша бърза с движението си, успявайки да достигне Плевен преди русите, които за същото време не успяват да изминат необходимото разстояние. В Плевен той се среща с още 3 табора под командването на Атуф паша, което увеличава общия брой на турските войски до около 17 000 офицери и войници.
Срещу турците се насочват руските войски, но поради различни причини те не успяват да потеглят веднага. Вместо това, руските команди пращат разузнавателни отряди към Плевен, които обаче не откриват придвижването на турската армия. Въпреки че има сведения за турските сили в района, руските команди считат, че те са слабо защитени и решават да пращат постепенно войски към града.
Северният отряд на руската армия, под командването на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер, пристига първи пред Плевен и се изправя срещу турците. Той разполага с почти два пъти повече войски от турците, но все пак те са разделени на два отряда - северен и източен, което ги прави уязвими.
Турците, под ръководството на Осман паша, са се укрепили на високия баир на Янък и са изградили позиции за отбрана на града. Те се подготвят за очакваната атака, разполагайки батареи и ложементи за пехота.
Така започва първата атака на Плевен, като руските и турските сили се изправят лице в лице в един от ключовите моменти на войната.
Първата атака на Плевен се окаже неуспешна, като основна причина за неуспеха беше лошото разузнаване. Руските команди бяха подведени от грешната представа за числеността на турските войски, което доведе до сблъсък с двойно по-многоброен противник, заемащ удобни отбранителни позиции. В резултат на атаката на Плевен, руските части понесоха загуби от 72 офицери и 2771 войници, докато турските загуби се оценяват на около 2000 убити и ранени. Освен лошото разузнаване, като второстепенни причини за неуспеха се посочват грешните карти на района, които затрудниха придвижването на руските войски, забавянето при тръгването от Никопол, позволяващо на Осман паша да се укрепи в Плевен, издръжливостта на турските войници и военните способности на Осман паша, който използва природните дадености на терена. Според някои военни експерти, отказът на Осман паша да преследва разбитите руски полкове се счита за груба грешка. Веднага след падането на Никопол, руските войски се опасяват от атаки от две страни - от армията на Осман паша и от войски, които се приближават от крепостите. Тези събития насърчават руското командване да подготви втора атака на Плевен.
Сподели:
