Битката при Телиш представлява действие на руското командване с цел прекъсване на комуникационната и снабдителната линия на Западната османска армия и затваряне на блокадния пръстен около Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
В началото на октомври 1877 година, османският гарнизон в Плевен започва да изгражда силни укрепления с цел да задържи пътя към София. В района са поставени укрепления при моста на река Вит и при селата Долни Дъбник, Горни Дъбник и Телиш, където са разположени силни османски гарнизони. Тяхната задача е да охраняват снабдителните линии към града.
Руският план за битката предвижда прекъсване на снабдителните линии на Осман паша. На 11 октомври генерал-лейтенант Йосиф Гурко решава да превземе село Горни Дъбник, който е от стратегическо значение за турците. За отвличане на вниманието на противника, други отряди са предназначени да демонстрират. Предвидена е и усилена артилерийска бомбардировка на Плевен.
На 11 октомври е извършена рекогносцировка на укрепленията при село Телиш, но събраната информация е недостатъчна за планирането на боя. Съпротивата на противника и характеристиките на местността не са известни, затова атакуващите полкове не получават достатъчни указания за предстоящия бой. Въпреки това, генерал-лейтенант Йосиф Гурко смята задачата за лесна и предвижда окопаване на отряда си след овладяването на Телиш.
Отрядите се съсредоточават на 12 октомври в местността Свинарски дол и започват настъплението около 8 часа. Лейбгвардейският драгунски полк има за задача да подсигури атаката от село Радомирци, като следи за придвижването на вражески сили от това направление. Лейбгвардейският хусарски полк подсигурява излизането на лейбгвардейския Егерски полк за главния удар. Два от неговите батальона напредват и успяват да овладеят предните ложементи. Въпреки че Главният редут е атакуван, атаката е спряна на 50 крачки от бруствера и е прекратена към 14:00 часа. Под прикритието на двата конни полка започва постепенно отстъпление към изходните позиции.
Резултатът от битката е неуспешен за руските войски, като стотици са убити и ранени. Въпреки тежките загуби, атаката постига поставената тактическа задача. Гарнизонът в Телиш не е в състояние да окаже помощ на село Горни Дъбник, което се предава през нощта. Полковник Алексей Челишчев е обвиняван за слабо разузнаване и изпращане на недостатъчно сили. В действителност се оказва, че позицията при село Телиш е по-силно укрепена от тази при село Горни Дъбник, но е атакувана от по-малобройни пехотни части.
За да се затвърди успехът от превземането на село Горни Дъбник, е необходимо разгромяване на гарнизона в Телиш. Втората атака е определена за 16 октомври и е организирана като артилерийска с цел избягване на нови загуби и подпомагане на основния удар.
На 16 октомври седемдесет и две оръдия заемат позиции във формата на полукръг около гарнизона в Телиш и откриват яростен огън. След усилена артилерийска подготовка, в 14 часа огънят е прекратен, а генерал-лейтенант Йосиф Гурко предава писмо на турските пленници, предлагайки им да се предадат. Предложението е прието, и турците се предават, като се предават 150 офицери и 3700 войници с 4 оръдия. Така втората атака при Телиш завършва с минимални загуби за руската страна и със силни турски загуби.
С превземането на село Телиш окончателно се прекъсва комуникационната и снабдителна линия на армията на Осман паша и се затваря блокадата около Плевен. Това позволява на руските сили да освободят армейски части за настъпление към други стратегически точки и засилва военната им позиция в региона.
Сподели:
