Битката при Мечка – Тръстеник се явява като решително сражение, което има значително влияние върху развитието на бойните действия на Балканския фронт по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
В тази битка османските сили, под командата на паша Асаф, се опитват да пробият левия фланг на руската отбрана, представляваща част от Северния руски отряд. Руските войски, под ръководството на генерал-лейтенант Пьотър Вановски, успешно се справят с нападението на османците.
Основните удари се провеждат срещу селата Мечка и Тръстеник, като руската стратегия на активна отбрана се оказва изключително ефективна. Руската армия използва своята позиционна предимство и добре организираните контраатаки, които успяват да отблъснат османските сили и да ги принудят да се оттеглят.
Битката при Мечка – Тръстеник има съществено значение за руската стратегия в региона, тъй като успява да задържи и отблъсне най-мощната османска групировка в източната част на Дунавския фронт. Това позволява на руските сили да поддържат блокадата на Плевен и да не позволят на османските войски да разкъсат обкръжението на Западната армия на Осман паша.
След успеха в битката при Мечка – Тръстеник, руската армия съумява да запази своите позиции на Балканския фронт и да осъществи своята стратегическа задача успешно.