Изкуства

Православните храмове били богато украсявани със стенописи и икони. Едни от емблематичните примери с висока художествена стойност са стенописите в Боянската църква, Бачковския манастир, скалните манастири край с.

Съществуват два типа мозайки - подови и стенни.  За първи път на територията на Първата българска държава мозайка е засвидетелствана във Владетелския храм във Велики Преслав от X в. Двете предверия на храма за били с подова настилка от мраморна мозайка от бели плочи, както и правоъгълни, квадратни, триъгълни и Г-образни елементи изрязани от проконески мрамор, зелен мрамор и червен камък, комбинирани с плочки в бяло, зелено и червено. Подът на централния кораб е бил покрит с мозаечни плетеници, изработени от мрамор и керамични блокчета.

Това изкуство е свързано с изработката на резбарски украси за иконостасите в църквите. Дърворезбарите създават прекрасни дървени детайли, представляващи свети и библейски сцени, които допълват иконостасите.

В България може да видите примери на иконостасно резбарство в различни исторически и религиозни обекти:

Рилски манастир: Рилският манастир, разположен в Рила планина, е едно от най-значимите религиозни и културни места в България.

Българите се запознават с техниката на сграфито керамика през XII век чрез влиянието на Византия, която я е прехвърлила от Близкия изток. Сграфитото е процес, при който глинените съдове се украсяват чрез няколко стъпки.

Социалистически реализъм, или соцреалзимът, е стил в литературата. Социалистическият реализъм в България е художествен стил, който се развива през периода на социалистическата епоха, след властта на Комунистическата партия през 1944 г. и въвеждането на социалистическия строй в страната.

Гравюра е вид графично изкуство. Гравюрите могат да бъдат изработени от различни материали, като дърво, сребро, злато, мед, стомана и стъкло.

Наред с развиването на архитектурата и каменоделството се развива и декоративната скулптура. Периодът му на развитие в България започва с векове по - късно от в сравнение с Западна Европа.

Живописта на Търновската художествена школа представлява ключово направление в българското изобразително изкуство, активно в периода от 13-ти до 14-ти век. Наречен е  на името на столицата и културния център на Втората българска държава, Търново.

Портретът представлява художествено изображение на човек в статично положение, като този човек може да бъде изобразен чрез рисунка, фотография или литературно описание. Важен аспект на портрета е фокусът върху лицето и изразът му, които се считат за ключови за предаването на външната визия и вътрешните емоции и характер на изображавания субект.

През периода на Втората българска държава в историята на България, са запазени стенописни портрети и миниатюри на важни фигури като царете Константин Асен и Иван Александър, севастократор Калоян, деспот Михаил (син на Михаил III Шишман Асен), деспот Деян, деспот Константин Драгаш, царица Ирина и деспините Десислава и Доя.

Киното, или кинематографията, е вид визуално изкуство, което възниква в края на 19 век. То се основава на техниката на фотографиране на движещи се изображения, които се излагат на светлина или друг вид електромагнитно излъчване.

За Нова българска литература се спадат всички литературни произведения след издаването на прословутата "История Славянобългарска" на Паисий Хилендарски. Тя обхваща периодите на Българското Възраждане и след Освобождението на България до днес. 

Българското възраждане, подобно на Ренесанса, представлява период от радикални промени в изкуството, включително и в литературата.

Танцът представлява вид изкуство, в който създаването на художествен образ се осъществява чрез движенията и промените в положението на човешкото тяло. 

 Българските народни танци са една осномна част от българския фолклор и култура. Основни теми на творбите са връзката на човека с природата, образите на момата и юнака, бита, земеделието, брака.

Българската народна музика е музикален жанр, създаден през първата половина на XX век, който възпроизвежда и преинтерпретира традиционния музикален фолклор в българските земи. Този жанр произтича от предмодерния, главно селски фолклор, който е бил изолиран от първоначалните си ритуални и битови контексти.