Украса на ръкописи
Ръкописното изкуство включва множество аспекти, включително написването и оразмеряването на буквите. Украсата на ръкописите варира от заглавни букви до орнаментални заставки, а илюстрациите често са свързани със съдържанието на текста или представяне на персоналии, за които е написан ръкописът.
Най-старите запазени български книги са Зографското, Мариинското, Асеманиевото евангелие, Синайският псалтир и Синайският евхологий, написани на глаголицата. Украсата на глаголическите ръкописи е графична и включва плетеници, вериги и растителни мотиви. Главни орнаментални елементи са били звеното от верига с формата на S, плетеницата-въже и растителен повлек или част от него. Въпреки че често се взаимстват елементи от Византия и други региони, майсторите не копират слепо, а създават уникални елементи.
Асеманиевото евангелие е един от най-добре запазените старобългарски ръкописи. Украсата на ръкописа включва заставки, кръгове и инициали, с изразена предпочитана употреба на ивици. Инициалите формират телата на буквите, а вътре често се появяват мотиви като розети, кръстове, свастики или човешки лица. Растителната украса е почти отсъстваща, но един от инициалите с изображение на влечуго асоциира стилистиката с гръкоизточните ръкописи от сирийската традиция и южноиталианските ръкописи. Cупрасълският сборник е един от най-ранните кирилски ръкописи, редактиран в Източна България през X век. В него липсва плетеницата и оцветяването, а архитектурният елемент на заглавките прилича на този в Асеманиевото евангелие. Кирилските ръкописи с живописна украса, като Остромирово, Мстиславовото евангелие, Светославовият сборник, Учителното евангелие на Константин Преславски и други, са обект на преписване в Русия от българските оригинали. Cупрасълският сборник не разполага със съществена плетеница и оцветяване. Заглавките му включват елементи от Асаманиевото евангелие, с архитектурно оформени елементи на хастатата. Остромировото евангелие, от друга страна, представлява по-богато украсен ръкопис, с три големи фигурни миниатюри, винетки и цветни инициали.
Интересни са били и ръкописите, започващи с портретни миниатюри, като "Учително евангелие", което изобразява княз Борис. Този ръкопис, датиращ към IX век, представя княз Борис с кръст в ръка, корона на главата и нимб около нея. В орнаментираната рамка със златен фон, княз Борис е облечен в богато украсена туника, препасана с колан, носи мантия и корона, подобни на византийските владетели. Текстът отбелязва, че ръкописът е създаден след като княз Борис е признат за светец.
Сподели:
