Стара Велика България
Зараждането на българската държава започва още през 632 г.одина с Българията на хан Кубрат.
Приз тридесетте години на седми век, българските племена от Западно-Турският каганат се обединяват около българското племе Уногондури. Уногондурите били оглавявани от Кубрат. Територията на това обединение обхващала земите на север от Черно море и ограничена от Карпатите, Кавказа и река Волга, с известното наименование в историческите извори Волжка България или Велика България. Точната година на признаването ѝ като държава е спорна. Според някои това се случва още през 635 г. при властта на хан Кубрат. Според някои източници, за столица се считала Фанагория, въпреки че не се подкрепя от археологични разкопки. Ханството представлявало военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, които преди това са били подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат. Границите на Първото българско царство се простирали от река Кубан на изток до река Донец на север, а на юг включваха териториите около Азовско и Черно море, без южния Крим. На запад границата била определена от река Днепър.
След създаването на самостоятелната държава, кан Кубран подновява договорът от 619 година, сключен с византийският император Ираклий. Новият договор е сключен през 635 година в Константинопол. Той, освен мирен, съдържал и точки и клаузи за сътрудничество.
Системата на управление на тази държава се смята че е била подобна на тези в съседните държави в този период. Смята се че не е е била строго централизарана, обаче е сигурно, че се е управлявала от рода Дуло. Родът Дуло имал свои лични земи и пасища. Според номадските традиции, цялата власт трябва да стои в един "харизматичен" род. По нея, Кубрат назначава синовете си за лидери на отделни български племена. В последствие, с придобиването на аварско-тюркските племена, те също биват преразпределени и така се били обединили различните етноси. Въпреси че са част от държавата, те обаче запазват свое вътрешното си управление, и само по време на моенни действа, са под командването на Кубрат. Това било разпространена и характерна система за управление за околните земи още от древността. При нея централното управление било в ръцете на един род, а всечки останали племена и народи, били по - надолу в йерархията. Тя била наричана "бащино семейство".
След смъртта на Кубрат през 685 година, най-големият му син Батбаян поема управлението на Велика България. През 668 година държавата окончателно пада под хазарска власт.
Сподели:
