Възрожденско изкуство
В края на XVIII и началото на XIX век се формират четири основни възрожденски живописни школи в България, които се отличават по свои характеристики и стил. Тези школи възникват в различни селища и носят имената на техните водещи майстори и зографски фамилии. Четирите основни възрожденски живописни школи са Тревненска, Банска, Дебърска и Самоковска.
Тревненската живописна школа се развива в град Трявна и нейният стил се превръща във важен символ на националното българско изкуство. Художниците от Тревненска школа създават богата палитра от топли и земни цветове, които придават уюта и автентичност на техните творби.
Банската живописна школа има своето начало в град Банско. Художниците от тази школа се отличават с техния талант в изобразяването на реалистични и натурални сцени. Тяхната работа често представлява съчетание между църковните и светски теми, а техните панаири и икони са известни с детайлността и експресивността си.
Дебърската живописна школа се формира в град Дебър. Художниците от тази школа се отличават с изтънчената си техника и използването на светли и контрастни цветове. Техните творби често са пропити със съдържание от българската история и народни обичаи.
Самоковската живописна школа е базирана в град Самоков и е една от най-значимите в България през периода на Възраждането. Художниците от тази школа съчетават виртуозно реализъм и експресивност в своите творби. Техните икони и църковни фрески са известни с техния детайл, красиви цветове и художествена изразителност.
Тези четири възрожденски живописни школи съставят важна част от българското изкуство през периода на Националното възраждане и допринасят значително към формирането на националната културна идентичност.