Българска класическа музика
Българска класическа музика
Класическата музика в България настъпва след освобождението от османска власт и е свързана с имиграцията на руски, полски и чешки емигранти по времето на цар Фердинанд. Създаването на професионална българска музика започва постепенно, фокусирана предимно върху класическата музика. Първите музиканти в този стил са имигранти и българи с международен произход. Ранните духови и симфонични оркестри се формират от музиканти без формално образование. Ранните диригенти и композитори са преподаватели по музика и пеене, а много малка част са получили образование в Западна Европа. Със създаването на музикални училища и академии, нарасващият брой духови и симфонични оркестри, както и развиващите се хорове в градовете, се полагат основите на професионалната музикална практика в страната. Първоначално акцентът е върху класическата и хоровата музика, но постепенно се насочва и към теоретизирането на църковно-славянската музика и българския фолклор. В края на 1960-те години, интересът се разширява към популярните стилове като поп, джаз и рок. Първото поколение български композитори създава свои произведения, главно върху основата на българския фолклор, които първоначално се публикуват в сборници, наричани "китки", преди да започнат да правят и обработки върху тях.