Народни танци

Танцът представлява вид изкуство, в който създаването на художествен образ се осъществява чрез движенията и промените в положението на човешкото тяло. 

 Българските народни танци са една осномна част от българския фолклор и култура. Основни теми на творбите са връзката на човека с природата, образите на момата и юнака, бита, земеделието, брака. Има 7 фолклорни области, всяка от които има своите характерни традиции, музикални инструменти, танци, носии - Пиринска, Тракийска, Шопска, Странджанска, Добруджанска, Родопска, Северняшка. Българските народни танци са разнообразни в различните краища и може да се наблюдава това едно хоро да се играе по един начин в една област и по модифициран начин в друга, запазвайки основните си ритми. Като говорим за ритми, трябва да отбележим, че българските ритми и тактове освен,че са изключително много, често са с неравни дялове, които не се наблюдават в западните народни танци. Тези дялове представляват двумерни и тримерни прости мутруми, които при забързаното си свързване и изпълнение се обособяват в неравни по времетраене. Примери за такива са петвременните (5/8, 5/16), седемвременните тридялни (7/8), единадесетвременните петдялни (11/8, 11/6). Изумително в българския фолклор се срещат и песни, които нямат определен такт. Наричат се безмензурни. Характерно за тях е че се изпълняват по - бавно и че на някои тактове се правят задържания и украшения.

Сподели: