Киноизкуство
Киното, или кинематографията, е вид визуално изкуство, което възниква в края на 19 век. То се основава на техниката на фотографиране на движещи се изображения, които се излагат на светлина или друг вид електромагнитно излъчване. Тези изображения се записват в аналогов формат върху фотографски филм или в цифров вид чрез електронни сензори. Киното често е наричано "седмото изкуство," както формулира италианско-френският критик Ричиото Канудо през 20-те години на XX век. Това изкуство има уникалната способност да прехвърля истории и емоции чрез комбинация от движещи се изображения, звук и диалог. С развитието на киното през вековете, то стана не само форма на развлечение, но и мощен инструмент за изразяване на творчески и културни идеи.
За начало на кинематографията в България се приема създаването и излъчването на филма "Българан е галант" от Васил Гендов през 1915 година. В периода между 1915 и 1948 година в страната са създадени общо 55 филма. През времето на отечественофронтовската власт, предпочитани са филми с историческа и идеологическа насоченост, като държавата осъществява строг контрол, в резултат на което някои филми са спирани или сваляни от екраните. Киностудио "Бояна" се утвърждава като най-голямото студио по това време. През 1997 година започва историята на Международния София филм фест, който през 2010 година получава акредитация от МФАФП като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на нюйоркското седмично списание "Върайъти" като един от 50-те най-добри фестивала, които не бива да се пропускат. Този фестивал играе важна роля в просъветяването на българската и световна кинематография и продължава да съчетава традициите със съвременните тенденции в световния филмов бранш.