Нова българска литература

За Нова българска литература се спадат всички литературни произведения след издаването на прословутата "История Славянобългарска" на Паисий Хилендарски. Тя обхваща периодите на Българското Възраждане и след Освобождението на България до днес. 

Българското възраждане, подобно на Ренесанса, представлява период от радикални промени в изкуството, включително и в литературата. В този контекст възниква нова литература, а също така и модерната представа за литературата. Създава се нова жанрова система, която основно запазва линии от предишните периоди. От една страна, средновековните жанрове като житие и похвално слово постепенно губят актуалност, докато от друга страна, през Възраждането за пръв път се появяват на български повестта, разказът, различни стихотворни форми като ода, елегия, балада, както и драмата и комедията. В рамките на периода се формират и изразните средства на романа.

Литературата на Българското възраждане може да бъде разделена на три основни, относително синхронни потока. Първият представлява естествено развитие на по-старите форми - писани и устни, книжовни и фолклорни. Вторият поток е свързан с преводи и побългаряване на чуждестранни произведения, което води до по-сложна жанрова система. Третият поток представлява преходния момент между старото и новото, включвайки различни явления и възраждането на старите форми.

Българската литература през Възраждането се разделя на два основни периода. Първият период продължава от средата на 18 век до 40-те години на 19 век и се нарича публицистично-просветителски. В този период се залагат основите на българското образование, като първо се учредяват църковните училища, а след това и светски. Появяват се първите български учебници, включително "Рибен буквар" от Петър Берон. Този период е свързан с имената на българските книжовници Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Освен това, се създават първите български енциклопедии, вестници и списания, а интересът към българското историческо минало се пробужда. Вторият период на Българското възраждане е по-кратък и трае около три десетилетия - от 40-те години до Освобождението на България. Този етап се нарича литературен и включва изявата на значими писатели като Найден Геров, Георги Раковски, Добри Чинтулов, Христо Ботев, Петко Славейков, Любен Каравелов, Добри Войников, Васил Друмев и други. Те оформят и развиват българската литература през този критичен период на историята.

Сподели: