Битова живопис
Битовата живопис, известна още като жанрова живопис, представлява изобразително изкуство, което пресъздава сцени от ежедневието, както и обществени и домашни моменти, в съответствие с настоящите на художника обстоятелства. Тя е разновидност на изобразителните изкуства, която се развива през епохата на късния Ренесанс и Барока, предизвиквана от демократичните тенденции в изкуството.
В България, след индивидуалния портрет и историческата композиция, битовата живопис заема трето място по популярност сред жанровете на възрожденското изобразително изкуство. Този стил намира свои представители в художници като Николай Павлович, Станислав Доспевски и Димитър Добрович.
В първите три десетилетия след Освобождението в България, битовата живопис получава значително развитие и оказва силно влияние върху творчеството на чешки и български художници. Сред тях са Иван Мърквичка и Ярослав Вешин от чешката и немската школа, както и български творци като Антон Митов, Никола Образописов, Иван Ангелов, Петко Клисуров и Марин Георгиев. Тематиката на битовата живопис преобладава в селските сцени, отразявайки живота на полето и семейните празници, но включва и смесена градско-селска тематика, като пазарни сцени.
След втората десетилетие на 20-ти век, битовата живопис постепенно отстъпва от водещата си позиция в изкуството на България, замествана от портретната и пейзажната живопис. Този променен интерес може да се обясни със съобщенията и промените в обществото и изкуството през този период.