Фотография
Фотографията е изкуство, насочено към създаването на фотоснимки, където основният творчески процес се състои в откриването на подходяща композиция, осветление и момент за заснемане. Първата съхранена фотография на българи датира от 1842 – 1843 г., на която са изобразени възрожденецът Тодор Минков и майка му, фотографирани във Виена. Счита се, че този портрет е направен от българския фотограф Анастас Йованович. Първите български фотографи създават своите творби в Централна Европа и в големите градове на Османската империя преди 1880-те години, използвайки техниката на мокрия колодиев процес. След това този процес е заменен от сухите бром-желатинови плаки. През 1897 г. е учредено първото българско любителско фотографско дружество в София.
През началото на XX век се наблюдава развитие на фотожурналистиката, като репортажната фотография става все по-популярна. Развиват се фотоателиетата, а сред най-изявените фотографи по това време е Пенчо Балкански. През 1920 г. се формира Българският фотоклуб, а през 1938 г. се правят първите цветни фотографии в България. Художествената фотография също започва да се развива, а изявените фотографи като Бончо Карастоянов, Емил Рашев, Тодор Кемилев, Петър Папакочев и Борис Блъсков оставят своя след в историята на българската фотография. След 1951 г., фотографските ателиета се национализират, а със създаването на Българска фотография през 1952 г. и службата "Пресфото" през 1957 г., фотографията става официално признато изкуство в България.