Римска и византийска власт

Римската власт в областта на днешна България започва да се утвърждава през периода на Римската империя. Окончателното завладяване на Тракия става през 29–27 г. пр. Хр., когато римският пълководец Марк Лициний Крас предприема голям поход. В началото, северно-тракийските земи се управляват като военен окръг (префектура) под командването на управителя на провинция Македония, обхващайки относително тесен полос вдън Дунав. Около 15 г. тези области биват официално формализирани като римска провинция с името Мизия. На изток от река Янтра до Черноморското крайбрежие и устието на река Дунав се намират земите на гетите. В началото те са предадени на Одриско царство, с което Рим поддържа съюз. Този режим продължава до 45 г., когато император Клавдий анексира Одриско царство и от територията му създава римската провинция Тракия. След реформите на императорите Диоклетиан и Константин Велики в края на III и началото на IV век, Римската империя стабилизира положението си. Административните промени включват увеличаване на броя на провинциите, които се обединяват в по-големи административни единици като диоцези и префектури. Отделно, от бившите Мизии (Горна и Долна) са създадени 5 нови провинции, а от бившата провинция Тракия – 4. Константин Велики въвежда важни промени, включително преместване на столицата на империята от Рим в Бизантион (днес Истанбул), който по-късно е наречен Константинопол. Това се отразява също върху тракийските провинции, които стават непосредствено съседни с новата столица. Този преход довежда до временно стопанско оживление и засилени мерки за отбрана от нови варварски нашествия. През 313 г. Константин издава указ, с който разрешава християнството като официална религия на Римската империя, а по-късно, през IV век, то става господстваща религия на територията на империята.

Сподели: