Битката при Варна, проведена на 10 ноември 1444 година, е едно от важните сражения в историята на балканските и средновековните европейски войни. Това е било последният голям кръстоносен поход преди Варненската битка.
Предисторията на битката обхваща формирането на широк антиосмански съюз, започнал през 1439 година със сключването на Флорентинската уния. Към този съюз се присъединяват Венеция, Бургундия и Унгария, които обединяват усилията си за съпротива срещу османците. През 1443 – 1444 година папата, Венеция и Бургундия организират голям флот, който да действа срещу османците в Егейско море и Проливите.
Унгарците, под ръководството на Янош Хуняди и Владислав III, започват голям поход през октомври 1443 година, като пресичат Дунава и влизат в България. В хода на похода те превземат крепостите Шумен и Провадия и се насочват към Варна.
Султан Мурад II бързо реагира и събира основната си армия, за да се изправи срещу унгарците. През октомври 1444 година, след като се осигурява контрол върху Проливите, Мурад II се премества на европейския бряг и пресича Босфора.
След като превзема Одрин, Мурад II продължава напред към Варна, за да срещне унгарците. На 10 ноември 1444 година се състои сражението при Варна, където кръстоносните сили на Хуняди и Владислав III се изправят срещу османската армия под командването на Мурад II.
В битката унгарците и поляците стават жертва на стратегическа грешка и са тежко поразени от османците. Владислав III бива убит в битката, което предизвиква сериозно потресение сред кръстоносните сили. След това битката завършва с решителна победа за османците.
Поражението при Варна служи като краен знак за края на европейските надежди за спасение от османската заплаха. Това бе последният сериозен опит за формиране на кръстоносен съюз срещу османците през средновековието.