Клането в Гюнели махле е известно като масово избиване на българското цивилно население в село Гюнели махле (днес Любенова махала), Новозагорско, което се случва на 14 юли 1877 година от редовната османска войска, черкези и башибозук по време на Руско-турската освободителна война. Жертвите на този трагичен инцидент са оценени между 1013 и 2400 души.
Предишният контекст на събитието се връща на 3 юли 1877 година, когато руските части достигат до Нова Загора, което предизвиква защитаващите го османци да извършат масови убийства на българите в града. Тази информация достига до жителите на околните села, които решават да се съберат в едно селище - Гюнели махле.
На 14 юли, отряд войски, разположен при гарата на Нова Загора, получава нареждане да поправи повредените железопътни релси в землището на село Рисиманово и да провери защо хора се събирали в Гюнели махле. Войската се придвижва към селото, като със себе си води артилерия и черкези.
Според свидетелства, началникът на османската войска в града Рауф паша, воден от сигналите, решил да подсили отряда си със сила и да нападне селото. Пристигналият към Гюнели махле отряд от черкези влезе в сблъсък с местните, което доведе до загуба на живот на двама от тях.
Това предизвикало войската да търси отмъщение. Селото е обсадено, бомбардирано и атакувано. Много селяни се прикрили в църковния двор и църквата, където започнало масово избиване. Несъстоятелната съпротива на селяните и падането на тъмнината позволили на много от ранените да се спасят.
Според различни източници, жертвите възлизат на 1013 души от Гюнели махле и около 921 души от други села. Комисия, посетила селото на 17 юли, установила, че жертвите са обикновени селяни, без наличие на комити и руснаци сред тях.
Сподели:
