Баташкото клане е избиване на значителна част от българското християнско население в село Батак, Пещерско, по време на потушаването на Априлското въстание. Извършено е от османски башибозуци от съседните помашки села, под командването на Ахмед ага Барутанлията. Ахмед ага е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни оценки, между 1400 и 5000 души от селото са избити.
Преди въстанието, след ислямизирането на Чепинската котловина през 15 – 17 век, Батак остава един от малкото християнски „острови“ в Родопите. Революционен комитет в града е основан на 21 февруари 1876 г. Председател на комитета е Петър Горанов, който взема участие на събранието в Оборище. Турските власти подозират революционна активност в Батак и пращат полицейския комисар Читак Ахмед и заптиета да претърсят къщата на Горанов, хората в селото измъкват заподозрения с хитрост, като използват че той е от Кавлаковия род и вместо неговата къща, посочват къщата на Горьо Кавлаков, където не било открито нищо.