Битката при Ловеч е част от Руско-турската война (1877 – 1878) и е част от стратегическото планиране на Западния Руски отряд, който има за цел да се сблъска със Западната османска армия, укрепена в Плевен. Руската армия, под командването на генерал-майор княз Александър Имеретински, успява да превземе Ловеч, като това прекъсва най-важния път за снабдяване на Западната османска армия в Плевен.
В рамките на оперативната обстановка на войната, руското командване планира маневрена война, като целта е бърза победа над противника в рамките на 13 – 14 седмици. За руското командване от решаващо значение е бързото преминаване на хребета на Стара планина и достигането до Одрин. Турското командване, от своя страна, предвижда флангови удари от изток и запад срещу настъпващата руска групировка и противодействие по нейния фронт.
Битката за Ловеч се води в два етапа - етапът на бързото настъпление на руската армия и етапът на борбата за надмощие. Руските войски водят маневрени действия, като се стремят към инициативни и динамични операции.
Първото превземане на Ловеч се осъществява на 5 юли. Руската армия, предвождана от командир полковник Алексей Жеребков, съставена от казашки подразделения, преминава през Севлиево и поема по направление към Ловеч. След боеве с турските войски, включващи низам и башибозуци, руските войски превземат града. Тази победа допринася за установяване на българско управление в Ловеч, като част от процеса на освобождение на българските земи от османско владичество.
Руските загуби в битката са минимални - 2 ранени войници и 1 починал от рана войник.
Победа за Русия.
Сподели:
