Бояджишкото клане от 1876 година, известно още като "Кървавото хоро", е едно от най-масовите кланета, извършени над българския народ по време на османското владичество.
На 11 май 1876 година селяните от Бояджик се събират в църковния двор, за да отдадат почит пред ликовете на светите братя Кирил и Методий. В този момент владеещият околните села Едем ага напада селото със своите черкези, които започват издевателства и грабежи. Селяните поставят въоръжена стража, за да се защитят.
Информацията за предстоящия бунт бързо стига до Шефкет паша, който на 17 май 1876 година с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погрома. Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя е обстрелвана със снаряди и укритите вътре са принудени да излязат. Започва масовото убийство на мъже, жени и деца.
Башибозуците се забавляват, като принуждават около 50 младежи да играят хоро пред пашата, преди да ги убият. Цялото имущество на селяните става плячка за нападателите.
В Бояджишкото клане загиват 170 души - мъже, жени и деца, както и 2 свещеници. Сред убитите е и дядото на Джон Атанасов, като неговият баща оцелява, още бебе, в прегръдките на убития. До днес е възстановен списък с имената на 145 от жертвите.
Сподели:
