Войвода Хаджи Димитър

Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е изключително значим български войвода, роден в Сливен в семейството на търговеца Никола Асенов и Маринка. През своите 28 години живот, той се превръща в една от важните фигури в историята на българското освободително движение.

Хаджи Димитър започва хайдушката си дейност през 1862 г., когато участва в чета под командването на Стоян войвода от Сливен. През 1865 г., заедно със Стефан Караджа, формират чета, която преминава Дунава и действа в областта на хайдушките сборища, като например Агликина поляна.

През пролетта на 1866 г., Хаджи Димитър води чета от Румъния към Сливенския Балкан, където участва в сражения с турците. Той продължава активната си участие през следващите години и през 1868 г., в Румъния, формира чета заедно със Стефан Караджа. Четата успешно преминава Дунава и участва в редица сражения, нанасяйки тежки загуби на османските части.

На 9 юли 1868 г. в Канлъдере (местност в землището на Вишовград), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стига до кръвопролитно сражение, където се разбива. Стефан Караджа бива ранен и пленен, докато Хаджи Димитър продължава с петдесет и осем души към Балкана. На 18 юли 1868 г. става последното сражение на четата при връх Бузлуджа в Шипченската планина, където, според някои източници, Хаджи Димитър загива. Неговата смърт е описана в детайли от очевидци и свидетели, като се поставя акцент върху неговата силна енергия и решителност.

Според свидетелства, Хаджи Димитър е убит след пет часа упорита борба, борейки се с револвер в ръка, предавайки се единствено след тежко ранение. Неговата геройска битка и смърт остават запечатани в историята на българската национална борба, а Хаджи Димитър е възпет в баладата на Христо Ботев.

Почитът към неговата памет се подчертава и с именуването на връх Хаджи Димитър на Антарктическия полуостров.

Сподели: