Революционер Христо Ботев
Христо Ботев, роден като Христо Ботьов Петков, е български революционер, поет и публицист, считан за национален герой и един от водещите представители на българското Възраждане. Той е роден на 6 януари 1848 г. (25 декември 1847 г. по стар стил) в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911). Съществуват хипотези за родното му място, но днес те се отхвърлят от изследователите.Бащата му, Ботьо Петков, е учител, книжовник и общественик, който учи в Одеса, съставя и превежда учебници. Майка му, Иванка, е от скромно калоферско семейство. Освен Христо Ботев, те имат още осем деца: Ана (1850 – 1867), Петко (1852 – 1872), Стефан (1854 – 1890), Кирил (1856 – 1944), Тота (1859 – 1864), Генко (1861 – 1863), още един Генко (1863 – 1866) и Боян (1866 – 1885).
През есента на 1875 г., Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК). На общото събрание на БРЦК през 20–21 август 1875 г. той бива избран за един от петимата членове на комитета. След това става и негов секретар. През лятото на същата година, Ботев завършва превода на книгата "За славянския произход на дунавските българи" на руския историк Дмитрий Иловайски. Този период от живота му обаче е означен и със сложни отношения и конфликти в рамките на БРЦК, включително и с Любен Каравелов.
През март 1875 г., Каравелов и Ботев се оказват в публичен конфликт, който включва конфискация на последния брой на вестник "Знаме". Причините за този конфликт са различни, включително обвинения в страхливост, съмнения във взимане на пари от сърбите от страна на Каравелов, и лични конфликти с властната Наталия Каравелова.
Ботев и Каравелов продължават да изпращат взаимни нападки в печата и кореспонденцията си, като поставят под съмнение ефективността на БРЦК. През юни 1875 г., Ботев успява да закупи своята печатница и продължава да издава вестник "Знаме". През този период Ботев отправя и заплаха към Бенковски да изпълни поръчката за екзекуция на Каравелов и прибиране на революционните архиви, което обаче не се случва.
След завръщането му в Букурещ, Ботев се сблъсква с различни слухове за присвояване на обществени средства. Той напуска БРЦК на 30 септември 1875 г. и не участва в дейността му след провала на Старозагорското въстание. Този период също така е засенчен от слухове и недоволства в българската общност.
След напускането на БРЦК, Ботев продължава да издава вестник "Знаме", но семейният и финансов натиск нараства. Той отваря книжарница и братята му започват да обикалят Румъния и Бесарабия, продавайки преводните му книги и стихотворения. Също така, през октомври 1875 г., Ботев отпечатва "Стенен календар за 1876 година" със стихотворението "Обесването на Васил Левски".
След напускането на Българския революционен централен комитет (БРЦК), Христо Ботев поддържа частни контакти с други революционни дейци като Стефан Стамболов и Стоян Заимов. През есента на 1875 г., след затихването на дейността на БРЦК, се създава нова революционна група в Гюргево - Гюргевски революционен комитет. Този комитет включва Стамболов и Заимов и се заема с подготовката на предстоящото Априлско въстание, като се изолира от дейността на повечето членове на БРЦК, включително и Христо Ботев.
През началото на 1876 г., Христо Ботев получава виза за пътуване до Белград и Триест и е възможно да посещава Белград през февруари. Също така, той получава и руска виза, но не е сигурно дали действително пътува до Русия. В този период той играе активна роля в подготовката на четите, които трябва да подкрепят въстанието в България.
Плановете на Гюргевския комитет включват активна работа във вътрешността на България, разделена на четири революционни окръга, и организиране на чети в Румъния, които да подпомогнат въстанието. През април 1876 г., Панайот Хитов отказва да оглави четата за Врачанския окръг, а Христо Ботев предлага сам да поеме тази роля. Той се среща със Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет и предлага четата да замине към България на 5 май.
Планът не се осъществява поради логистични проблеми, и преминаването се отлага. На 13 май, Христо Ботев пристига в Гюргево и на 16 май се качва на кораба "Радецки" заедно с част от четата. През следващите дни, четата се сблъсква с различни предизвикателства, включително разгрома на въстанието в Панагюрско и намесата на външни власти.
На 17 май, Христо Ботев получава писмо от Стоян Заимов, който прехвърля четата да продължи към Сърбия. Той обаче решава да продължи към България и насочва кораба към Козлодуй. Оттам четата тръгва към Враца, преминавайки през селата Бутан и Борован. Въпреки сблъсъците с местни черкези, четата продължава напред. На 18 май, край село Баница, четата влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези.
На вечерта на 20 май (1 юни нов стил), след затихване на сражението, Христо Ботев бива прободен от куршум и умира на място. Мястото на неговата смърт и въпросът за убиеца му са обект на дълги спорове. Преобладаващата гледна точка днес е, че той е застрелян от османски снайперист. Съществуват обаче и различни версии за този факт.
Една от широко приетите версии в популярната историография е, че Ботев е застрелян от османски снайперист. Друга, по-малко популярна, версия се основава на становища на някои анализатори и вещи лица и твърди, че Ботев е убит при заговор от свои четници. Известно е, че след стъпването на дунавския бряг Ботев има скандали с Апостолов и Обретенов, свързани с това, че те са го подвели относно готовността на народа да се въздигне на бунт. Според някои анализи, включващи разстоянието от което е стреляно, осветлението по това време на денонощието, релефа на местността и характеристиките на оръжието, използвано от редовната армия, вероятността за това да е станало при заговор е по-голяма. Въпреки това, тази теория остава по-малко приета в научната общност.
След смъртта на Ботев, тялото му остава непогребано, а след като е открито на следващия ден от османците, главата му е отрязана и изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.
Сподели:
