Войвода Таньо Стоянов
Таньо (Атанас, Стоян) Стоянов Куртев, известен като Таньо войвода, беше български националреволюционер, който ръководи чета по време на Априлското въстание през 1876 г.
Таньо войвода се роди на 5 април 1846 г. в град Сливен. Обучава се в родния си град и след това става търговец на добитък. Привлечен от революционното движение, Таньо войвода стана един от основателите на Сливенския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация през 1871 г., след което беше определен за Апостол в различни райони.
През септември 1872 г., Таньо войвода беше заловен от османските власти и осъден на доживотно заточение в Диарбекир, Кюрдистан. През февруари 1875 г., той бяга заедно със зетя си и се установява в Румъния.
През август 1875 г., Таньо войвода беше извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. След получаване на инструкции от Иваница Данчев, той организира чета от 26 души. Този път към Олтеница беше съгласуван с четата на Христо Ботев, като първата чета следваше за подпомагане на въстанието в Източна България, а втората в Западна България.
Четата на Таньо войвода стартира от Олтеница на 16 срещу 17 май 1876 г., като преминава Дунава. Последвана от турските власти, четата води три сражения, но на 27 май 1876 г. при село Араплар (дн. Априлово), четата бива разбита. Таньо войвода участва в ръкопашен бой с турците, убивайки шестима от тях с ятагана си, преди да падне убит. Главата му е отрязана и разнасяна в околните села, като средство за сплашване на българското население.