Войвода Стоил

Стоил Войвода, чието истинско име е Стоил Иванов Учков, е български революционер, роден през 1841 или 1842 г. в село Енджекьой. През периода 1864-1873 г., той работи като овчар в Добруджа, след което се завръща в родното си село. Там формира малка хайдушка чета в Башовската гора, извършваща набези към Варна и Балчик.

През 1875 г., след неуспеха на своите дейности в България, емигрира в Гюргево, Румъния, където се свързва с революционната емиграция. През периода на Априлското въстание през 1876 г., той е определен за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета във Втори Сливенски революционен окръг.

Подпомогнат от други революционери като Кондьо Кавръков и Михаил Гаджалов, Стоил Войвода изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар. Този лагер става сборен пункт и изходна база на сформираните чети.

През периода на Априлското въстание, Петър Топалов, деец на БРЦК, пристига от Влашко и нанася голяма вреда на въстанието, убеждавайки сливенските революционери да изчакат четата на Таньо Стоянов от Влашко. Това води до отказ от въстание от страна на мнозина дейци. За да избегне провал на делото, Иларион Драгостинов и Георги Обретенов решават да вдигнат бунта незабавно. Стоил Войвода и четата му се присъединяват към четите на Драгостинов и Обретенов след избухването на въстанието.

Стоил Войвода и неговата дружина водят тежки сражения с турците. На 10 май четата води бой при село Нейково (Котленско), където самият Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. След раняването му, Стоил Войвода повежда останалите четници и продължава участието си във въстанието. На 13 май, обаче, при село Бинкос, той е заловен от турските потери. Заради невъзможността му да върви поради раните, той е обезглавен, а главата му занасята набучена на кол в село Близнец.

Сподели: