През периода от 19 до 21 юли 1877 г., в град Стара Загора в Османската империя се случва едно от най-трагичните събития в българската история, наречено "Старозагорското клане". Османската редовна армия, под ръководството на Сюлейман паша, подпомагана от черкези, албанци и други, навлиза в града и започва масово убийство на българското население, както и опожаряване на града.
По време на нападението, което засяга и селата в околността на Стара Загора, множество българи са убити, а градът е изгорен до основи. Според историческите данни, в църквата "Св. Троица" само са изклани около 2500 души. Убийствата не спират само в града, а продължават и в селата по пътя към Стара Загора. Откраднати и обезлюдени, малкото оцелели бягат към Северна България, където пребивават до пролетта на следващата година. Много от тях не се връщат назад в Стара Загора.
Заедно с убийствата, османските войски извършват и ужасни актове на насилие срещу жените и момичетата от общността, като ги изнасилват и тероризират. Мнозина от тях стават роби и са откарани към Цариград и Одрин. Според сведения, дадени от свидетели и документи, на някои места се провеждат дори ритуални убийства, включващи разпъване на кръст и други жестоки методи на изтезание и убийство.
Старозагорското клане остава едно от най-жестоките и кръвожадни нападения в българската история и е символ на бруталното насилие и атрофиране на българския народ по време на Освободителната война.
Сподели:
