Битката при Аркадиопол
Битката при Аркадиопол се състои през 1194 година близо до днешния град Люлебургас в Турция и е между България и Византийската империя. След значителния успех в Тревненския проход през 1190 година, българските войски често нападат Тракия и Македония, с цел да освободят всички свои земи.
Българо-Унгарска война през 1195
След неуспешните мирни преговори между България и Византийската империя през 1195 г., унгарският крал Бела III, който контролирал части от западните български земи, решава да нападне България с цел да превземе западна Мизия.
Първа битка при Сяр
В 1195 година Византия предлага на българския цар Асен I мир, като претекст за това е коронясванетона нов император в Константинопол - Алексий III Ангел. Въпреки този облик на дипломацията, преговорите се оказват безуспешни поради високите искания на българите, които считат, че предложените условия не са достатъчно изгодни за тях.
Втора битка при Сяр
През зимата след битката при Сяр през 1195 г., българите се оттеглят на север. Обаче през същата или, вероятно, следващата година, през 1196 г., те отново се появяват в долината на река Струма и превземат град Амфиполис.
Битката при Кричим
След като Калоян стъпва на власт, той се онтася много внимателно с взаимоотношенията си както с византийския император, така и с Иванко и други отделили се боляри от държавата, като Добромир Хриз и Йоан Спиродинаки. Влиза в политическо споразумение с Иванко, като го притуждава да започне конфликт с Византия.
Битката при Констанция
Докато Иванко и Добромир Хриз занимават византийските войски, цар Калоян круи планове за освобождаването на българските земи от Византия. След като коалицията на цар Калоян с двамата се разваля, той създава нова с Йоан Спиридонаки, Мануел Камица и отново Добромир Хриз, когото Калоян успява отново да привлече на своя страна, след като вече веднъж се бил обърнал на страната на Византия.
Битката при Варна
След успеха при Констанция, армията на цар Калоян се отправя към Варна, която се явява последната останала превзета българска област от Византия на север от Стара Панина. Самата крепос те била пазена от наемни гарнизони.
Българо-Унгарска война през 1202-1203
През 1202 година унгарският крал Имре (или Емерих) напада териториите на България, като превзема градовете Белград, Браничево и Ниш. Ниш е предоставен на сръбския княз Вукан Неманич.
Битката при Одрин
Битката при Адрианопол през 1205 г. е събитие, свързано с Осмия кръстоносен поход, който започва през 1202 г.
Трета битка при Сяр
След разгромната победа над латинците в битката при Одрин на 14 април 1205 година, българите поемат контрол над по-голямата част от Тракия, с изключение на Константинопол, Родосто и Силиврия. През юни 1205 година цар Калоян насочва военните действия към югозапад, насочвайки се към Солунското кралство на Бонифаций Монфератски, васал на Латинската империя.
Битката при Родосто
След триумфа в битката при Русион на 31 януари 1206 година, българите преследват оцелелите от латинската армия, които се опитват да се скрият в крайбрежната твърдина Родосто. Преди да започне обсадата на Родосто, цар Калоян решава да нападне и съседния град Апрос (Неапол).
Битката при Русион
Битката при Русион е битка през Българо-Латинските войни. През средата на януари 1206 г.
Битката при Апрос
След битката при Русион на 31 януари 1206 г., оцелелите латинци успяват да се измъкнат от града и се укриват в близката крепост Родосто. На 1 февруари, цар Калоян решава атакува в движение съседния град Апрос (или Неапол), който принадлежи на Теодор Врана, византийски аристократ, служещ в Латинската Империя.
Битката при Месинопол
Докато армията на Калоян обсаждат Одрин от изток, кралят на Солун, Бонифаций Монфератски, решава да нападне България от запад, подкрепен от византийски сили. Неговата кавалерия успешно достига Месинопол след петдневен рейд от Сер.
Битката при Боруй
Слез като Цар Калоян бива убит от преврат, Борил бива провъзгласен на цар. Цар Борил започва да преследва пономците на рода Асеневци, като някои от тях успяват да се покрият в Чужбина.
Битката при Пловдив
Слез като Цар Калоян бива убит от преврат, Борил бива провъзгласен на цар. Цар Борил започва да преследва пономците на рода Асеневци, като някои от тях успяват да се покрият в Чужбина.
Битката при Пелагония
През 1211 година цар Борил решава да поднови войната си срещу Латинската империя и с подкрепата на своя брат, севастократор Стрез, решава да нападне Солунското кралство. Въпреки това, обединените сили на кръстоносците и деспот Алексий Слав приемат инициативата и предприемат настъпление към Просек.
Борил и Теодор I срещу Ромеите
Царят на България, Борил, и императорът Теодор I Ласкарис се съюзяват във война срещу Константинопол. Римляните заплашват града с морска атака, докато българската армия се движи по суша.
Битката при завоя на Самара
Битката при завоя на Самара, или Овнешката битка, е сблъсък между Волжка България и монголите. Тя се провежда през есента на 1223 година и представлява първият сблъсък между Волжка България и монголците, начело с Чингиз Кан. През този период Волжка България, разположена на южните брегове на Волга, се изправя срещу напредналите монголи, които бързо подчиняват съседните територии.
Битката при Калка
На 23 май 1223 г., близо до град Калка, се разиграва сблъсък между обединените войски на Руските княжества и техните съюзници, куманите, и настъпващата монголска армия, предводена от Субетей.
След завладяването на Хорезмия, Чингис хан събира своята армия в Персия и Армения. По предложение на Субетей, монголската армия се разделя на две части.
