Цар Иван Асен II
Иван Асен II или Йоан Асен II е син на цар Иван Асен I. Роден е през 1190 г. и умира на 24 юни 1241 г. След смъртта на цар Калоян започва борба за престола между племенниците на Асеневци. Така през 1207 г. се възкачва цар Борил, който управлява до 1218 г. При настъпилата политическа криза Иван Асен II и неговия брат Александър са принудени да избягат и да потърсят убежище при куманите и руските князе. След 10-годишно изгнание през 1217 г. те се завръщат в България, заедно с руски наемници, за да възстановят властта си над българската държава. И така през пролетта на 1218 г. Иван Асен II е провъзгласен за цар на българите, а Борил бил свален от власт.
Цар Иван Асен II управлявал българската държава от 1218 г. до 24 юни 1241 г. Периодът на неговото управление се отличава с отлична военна и допломатическа политика, с която той успял отново да върне границите на България на три морета. Успял без война да си върне териториите от Белград от Унгария. Деспот Слав, който бил владетел на Родопите и част от Македония също признал неговата власт. В това време Епирското деспотство все повече да увеличава своите територии. Често латинците търсели защита и помощ от българския цар. Това дало повод на епирския деспот да на падне българските земи.